Хан Кубрат

Според българската история хан Кубрат е основателят на царството на Велика България.  Традицията сочи, че той изгражда царството, като отблъсква аварите и обединява множеството племена на прабългарите в едно общо царство.  Думата "хан" в груб превод от древния език означава "цар," а Кубрат се превежда като "основател."  Според номадските традиции в древна България царете получават имената си в зависимост от най-големите им постижения.

За живота на Кубрат няма много информация, но историческите сведения сочат, че е прекарал известно време във византийския двор.  Не е известно дали е бил там като затворник или е бил предпазван по време на династичната война в Тюркския хаганат.  Точната година на раждането му също не е известна, така че сведенията за престоя му във византийския двор не ни казват дали е бил зрял мъж или дете.  Някои историци вярват обаче, че това е станало по време на детството му и че Кубрат е образован и покръстен там.

Когато се завръща в царството си, той управлява собственото си племе - утигурите.  Бори се срещу аварите и в даден момент ги изгонва от земите си, след което пристъпва към обединяването на всички български племена и създава т.нар. Велика България.  След обединението на царството Кубрат започва изграждането на държава по подобие на тази, която е видял във византийския двор. При неговото управление царството се разраства във всички посоки.  След смъртта му обаче синовете му се карат помежду си и царството остава разделено.