Борис I |
Борис I, известен след покръстването си като Борис-Михаил, е първият български княз, управлявал в периода 852 - 889 г.н.е. Неговото управление е особено съществено за историята на славянските народи, защото тогава стават няколко важни събития. Борис I притежава огромно дипломатическо влияние и често го използва, за да експлоатира положението на съседните страни. |
Така например, когато папството се отцепва от тази част на църквата, която става Източноправославната църква, той използва конфликта, за да установи в България автокефална църква, независима от другите вероизповедания в района. Благодарение на Борис I е осигурено място за създаването на славянската азбука, тъй като той дава убежище на светите братя Кирил и Методий, след като биват прогонени от Моравия. |
Приемането на християнската вяра в България се дължи най-вече на Борис I. След като той абдикира от трона, най-големият му син прави опит да върне езичеството в княжеството, но Борис го сваля от трона с цел да предотврати това. След това се състои Преславският събор и е създадена самостоятелната българска църква. В резултат на отделянето на църквата от източноправославната и от католическата църкви България съумява да замени използвания в църквата гръцки език със старобългарски и всички византийски духовници с български. Това е важно за българската национална същност, тъй като отделя България от по-голямата Византийска империя. |
След като сваля най-големия си син от трона, Борис става монах, а третият му син става цар на народа. |
Comments
Hide