Борис I

Борис I, известен след покръстването си като Борис-Михаил, е първият български княз, управлявал в периода 852 - 889 г.н.е.  Неговото управление е особено съществено за историята на славянските народи, защото тогава стават няколко важни събития.  Борис I притежава огромно дипломатическо влияние и често го използва, за да експлоатира положението на съседните страни.

Така например, когато папството се отцепва от тази част на църквата, която става Източноправославната църква, той използва конфликта, за да установи в България автокефална църква, независима от другите вероизповедания в района.  Благодарение на Борис I е осигурено място за създаването на славянската азбука, тъй като той дава убежище на светите братя Кирил и Методий, след като биват прогонени от Моравия.

Приемането на християнската вяра в България се дължи най-вече на Борис I. След като той абдикира от трона, най-големият му син прави опит да върне езичеството в княжеството, но Борис го сваля от трона с цел да предотврати това.  След това се състои Преславският Събор и е създадена самостоятелната българска църква.  В резултат на отделянето на църквата от източноправославната и от католическата църкви България съумява да замени използвания в църквата гръцки език със старобългарски и всички византийски духовници с български.  Това е важно за българската национална същност, тъй като отделя България от по-голямата Византийска империя.

След като сваля най-големия си син от трона, Борис става монах, а третият му син става цар на народа.